Губернаторът на Ню Йорк Кати Хочул смята, че ИИ трябва да бъде „по-малко зъл“

Днес разговарям с губернаторката на Ню Йорк Кати Хочул и само ще ви предупредя — този епизод се развива много бързо. Все пак е изборна година, залогът по отношение на технологичната политика е изненадващо висок, а губернаторката Хочул е заела твърди позиции по почти всеки важен технологичен въпрос.

Например Meta току-що постигна споразумение с десетки щати, включително Ню Йорк, което ще ограничи по много конкретни начини как тийнейджърите използват платформи като Instagram. Губернаторката Хочул е силен поддръжник на тези и други ограничения, както ще чуете. Но те имат цена — широко разпространената проверка на възрастта означава, че и възрастните ще трябва да показват лична карта, за да използват интернет, което на практика ще направи анонимността онлайн невъзможна. 

Затова я попитах за това и дали тези нови ограничения не представляват признание от страна на Meta в съдебен процес, че подобни регулации на речта може да не издържат проверката по Първата поправка, ако губернаторката се опита да ги наложи със закон.

Имах подобни въпроси относно ограниченията на Ню Йорк за оръжията, изработени с 3D принтер, които не позволяват на принтерите да отпечатват части за оръжия. Този закон вече е оспорван — не в съдилищата, а от активисти като Коди Уилсън, който поддържа най-голямата база данни с файлове за оръжия, подходящи за 3D печат, и който е започнал да променя тези файлове в процес, който нарича „Хочулизация“, за да покаже, че забраната е технически беззъба. Попитах губернаторката за това и, добре, ще чуете как тя отправя предизвикателство към Коди.

О, но има и още: говорихме също за наблюдението и камерите Flock и, разбира се, за политиката около изкуствения интелект и центровете за данни в изборна година. През юли губернаторката Хочул подписа едногодишен мораториум върху строителството на центрове за данни и исках да разбера какво ще търси, когато той изтече, за да направи центровете за данни жизнеспособно предложение. 

Говорихме и малко за кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани и, разбира се, за организационната схема на щатското правителство. Мисля, че този разговор е доста наситен и ще ви хареса.

Добре: губернаторката на Ню Йорк Кати Хочул, започваме.

Това интервю е леко редактирано за дължина и яснота.

Губернаторке Кати Хочул, вие сте губернатор на щата Ню Йорк! Добре дошли в Decoder.

Благодаря. Радвам се, че съм тук.

Имам толкова много неща, за които искам да ви питам. Нямаме много време, така че ще действаме бързо. Готова ли сте?

Готова съм.

Добре. Искам да започна с това, което наричам въпросите на Decoder, във формат на блиц. Мисля, че начинът, по който функционират вашият офис и щатското правителство, е наистина непрозрачен за повечето хора. Затова задавам този въпрос на всички. Как е структурирана губернаторската канцелария? Как взехте решенията за структурата ѝ? Как я организирахте?

Губернаторът е на върха. След това има ръководен екип, висш ръководен екип. Има секретар на губернатора, който е главният съветник. Звучи като човекът, който си води бележки на срещите, но секретарят на губернатора е най-влиятелната неизбираема длъжност в щата. Когато станах губернаторка преди пет години, казах: „Искам най-умните, най-добрите и най-способните хора, с които мога да се обградя.“ Не познавах много от тези хора, но те бяха силно препоръчани заради опита си в бизнеса, управлението или технологиите. Казах: „Доведете ми най-умните.“

Има слой от висши членове на екипа. Един човек надзирава всички агенции. Има 45 различни агенции — от Министерството на транспорта до околната среда, жилищната ни агенция и икономическото развитие. Всичко това се разпростира надолу до доста голяма бюрокрация. Аз вземам решенията, но преди да взема окончателно решение, се вслушвам в мнението на много различни нива на управление. Но вземам решения сравнително бързо. Покажете ми фактите и мога да взема решение незабавно.

Поехте поста по сложен начин от предшественика си, а след това спечелихте преизбиране. Седнахте ли и начертахте организационна схема за начина, по който искате да работи офисът ви?

Да, направих го.

Колко време отне?

В известен смисъл наследих една, но в началото нямах много инструменти. Всъщност през първата ми седмица имаше ураган. Не знаех как се обявява бедствено положение. Все още не бях назначила този човек — ръководителя на службите за извънредни ситуации. Малко ни изненадаха. Щатът продължи да функционира, но знаех, че трябва да направя повече. 

Винаги търся таланти, умни хора, и се опитвам да размествам хората. Понякога създавам комисии като Комисията за бъдещето на труда, за да привлека експерти не само от моята администрация, но и от цялата страна, които разбират изместването на работни места заради изкуствения интелект: кой е най-уязвим, как да се справим с това и как да обучим хората така, че да преодолеят тези препятствия или да приемат изкуствения интелект като възможна кариера. Винаги намирам начини да допълвам екипа си с експерти от конкретна индустрия или по конкретен въпрос.

Този въпрос ще прозвучи нелепо, но съм го задавал в различни варианти на много хора. Почти никой няма да седне и да каже: „Трябва да напиша нова организационна схема за губернаторската канцелария на Ню Йорк.“ Направихте ли го на бяла дъска? Отворихте ли PowerPoint? Бяхте ли сама с лаптоп? Как изглеждаше всъщност?

Мога ли да ви кажа нещо, от което ме е срам, след като го формулирахте така? Направих го на лист от бележник.

Чудесно.

По старомодния начин. Съжалявам.

Да, химикал и хартия. Не, това е чудесно. Много малко хора правят така. Ще се изненадате от някои от отговорите, които сме получавали на подобни въпроси.

Просто записах: „Това ми е необходимо, това е екипът, от който имам нужда.“ Това беше преди пет години. Подобрих се малко. Вероятно бих попитала Claude или ChatGPT за някои препоръки.

О, боже. Ще стигнем и до това. Не се тревожете. Започнахте да отговаряте на този въпрос, но това е другият въпрос на Decoder. Как вземате решения? Каква е вашата рамка?

Събирам цялата информация възможно най-бързо, подлагам я на проверка и след това се доверявам на инстинкта си.

Една от по-уникалните особености на структурата на управлението в Ню Йорк е връзката между щата и града. Разговаряме тук, лично, в Ню Йорк. Кметът Зохран Мамдани беше доста агресивен в действията си срещу милиардери и технологични компании. Съвсем наскоро градът предприе действия срещу Amazon заради трудовите ѝ практики. Смятате ли, че това е било ефективно?

Трябва да гарантирам, че Ню Йорк и щатът като цяло продължават да бъдат място, където подкрепяме иновациите и новите работни места. Технологиите в момента са водещи. Много се гордея, че вече сме обявени за щата номер едно в създаването на работни места в технологичния сектор в страната, изпреварвайки Калифорния, която винаги е доминирала в тази сфера. Това говори нещо за нашата екосистема и искам да я развивам. Искам хора, които имат само идея, да могат да използват технологиите, за да създадат нещо, което никой друг не е измислял, и да успеят да го предложат на пазара. Именно в това влагам много усилия. 

Кметът има свой подход, но мисля, че като цяло и двамата искаме Ню Йорк да успее. За мен успехът означава и създаване на повече възможности за работа заради косвения ефект. Петима души в офис точно в тази сграда могат да доведат до 500 работни места след няколко години. Тези възможности помагат на хората да подобрят положението си и да постигнат това, на което се надявам — повече възможности за повече хора.

Над нас има WeWork. Трябва да отидем да намерим тези петима души.

Питам конкретно за по-агресивния подход, който кметът възприе. Той възприе много агресивен подход. И както казахте, данните показват, че милиардерите не са избягали, а всъщност инвестират; технологичните компании не са избягали, а наемат хора с темп, който надминава Сан Франциско. Това насърчава ли ви да възприемете по-суров регулаторен подход към технологичните компании?

Не възприемам регулаторен подход само заради самото регулиране. Не повишавам данъците само заради самото повишаване. Правя нещата разумно, когато е необходимо. Например имаме регулации за технологичните компании по отношение на социалните медии за млади хора под 18 години. Моята работа е да защитавам младите хора в нашия щат, защото те преживяват все по-тежки психични проблеми — да, влошени от пандемията, но много от тях не са успели да преодолеят усещането за обреченост и тревожност. Това е широко разпространено, особено сред тийнейджърите. 

Виждам ролята си в регулирането на технологичните компании в тази сфера. Преди споразумението с Meta ние бяхме разработили и предложили вероятно три години реформи, за да принудим компаниите да правят неща, които иначе не правят сами, макар че човек би искал да ги правят — но това вероятно е прекалено оптимистично. Например въведохме правило да няма известия към лица под 18 години между полунощ и 6:00 сутринта. Тези деца трябва да спят.

Казваме, че пристрастяващите алгоритми вече не могат да бомбардират младите хора, като — и това е важно — автоматичните настройки за поверителност вече са активирани. Не се очаква родителите да разбират всяка платформа, на която децата им могат да отидат, или всеки сайт за игри, и да се опитват да ги изпреварят. Това да става автоматично чрез проверка на възрастта е наистина важно. 

Ограничаването на достъпа на младите хора до чатботове с изкуствен интелект и поставянето на предупреждения, така че те да разбират, че това не е истински човек, с когото смятат, че имат връзка — това е пример за сфера, в която според мен технологиите трябва да бъдат регулирани. Нещата излязоха извън контрол и сега правителството трябва да изпълни функцията си да защити жителите ни и младите хора, които са най-уязвими. Не регулирам, за да спирам растежа им. Искам те да се развиват. Това е умен, стратегически и по-прецизен подход към регулациите.

Радвам се, че споменахте споразумението с Meta. Това очевидно е голямата новина тази седмица. Meta постигна споразумение с 47 щата, включително Ню Йорк. Разглеждам това споразумение, разглеждам списъка с ограничения, с които Meta се е съгласила, и първоначалната ми реакция беше, че това са неща, които, ако бъдат приети като закон, ще се сблъскат директно с Първата поправка. Те на практика са ограничения на речта, нали? Ще попречим на младите хора да използват тези платформи, за да говорят, в определени часове на деня.

И може би има аргумент, който преодолява възражението по Първата поправка, нали? Рискът за здравето на тийнейджърите е толкова висок, че това всъщност е тясно формулирано ограничение, което издържа строгия контрол, но ние не знаем това. То всъщност не е било оспорено в съда. Meta просто ви го предостави. След това има проверка на възрастта, за да докажете, че сте над 18 години. Дори да сте възрастен, пак трябва да покажете на интернет личната си карта, което е голямо изискване към хората, които не са засегнати от ограниченията. Това е доста объркващо. Смятате ли, че сте получили от Meta отстъпки, които иначе нямаше да можете да получите, ако просто бяхте приели закона?

Не, в Ню Йорк всъщност имаме закони, които са по-строги от някои от нещата, с които Meta се е съгласила.

Притеснявате ли се от последиците за Първата поправка на някои от тези закони?

Не. И ето защо: имаме възможността и отговорността да защитаваме жителите си. Първата поправка се прилага, когато правителството казва, че ограничаваме речта ви. Това да няма известия, които ви държат будни цяла нощ, когато сте на 13 години, не ограничава правото ви на свободно слово по Първата поправка. Има разлика.

Понякога Първата поправка се използва като аргумент срещу всякакъв вид държавна регулация. Хората казват: „О, боже, нарушавате Първата поправка“ или някоя от другите поправки. Аз съм адвокатка. Разглеждам нещата внимателно. Не правя неща, които нарушават поправки или закони. Това не е моята практика. Подхождаме разумно към структурата на тези мерки и гарантираме, че защитаваме правата по Първата поправка, както и младите хора от това компаниите да монетизират психичното им здраве, водени от мотива за печалба. Почти е като пушенето на цигари. Колкото по-рано ги пристрастите, толкова по-дълго ще ги държиш зависими.

Младите хора не бива да бъдат бомбардирани с пристрастяващи алгоритми или подлагани на тормоза, който се случва. Някой, който мисли за самоубийство, търси „самоубийство“ и сега му се показват различни начини да се самоубие. Това е ужасяващо за родителите. Родителите всъщност оценяват факта, че имат глас в управлението. Може би е така, защото съм първата майка губернаторка на Ню Йорк и разбирам това. Отгледала съм деца. Знам под какъв натиск са. 

Направихме и нещо друго: много се гордея, че сме най-големият щат в страната, въвел пълна забрана на мобилните телефони в училищата. Сега можете да кажете, че това нарушава правата им по Първата поправка. Аз казвам, че ги защитавам от цял живот на зависимост от устройство, в което вече нямат човешки отношения.

Попитахте как вземам решения. Понякога се доверявам на инстинкта си, а понякога искам потвърждение от реалния свят и излизам да разговарям с хора в училища и столове и да водя много разговори с млади хора. Когато в продължение на цяла година провеждах кръгли маси в щата Ню Йорк, за да събирам информация, [учениците] бяха толкова разтревожени да не пропуснат известие. „Момичетата се срещат в тоалетната, за да планират дейности за петък вечер, а аз току-що бях изключена, и също така ме отхвърлят заради това, което нося. А сега имат снимка на мен в неподходящ вид, която се разпространява из училището.“ Тези деца са парализирани. Един млад човек, вероятно шестокласник, ми каза: „Трябва да ни спасите от самите нас. Не можем да ги оставим. Ще бъдем отхвърлени.“ Тогава го приех присърце и казах: „Ще ви защитя. Ще защитя тези деца.“

Въведохме това буквално през септември. Резултатите от проучване, проведено само през изминалия май, показват, че между 75% и 80% от анкетираните училища са изразили изключително положителна оценка. Децата, които първоначално се съпротивляваха, сега създават приятелства лице в лице. Общуването е повече. Те учат междуличностните умения, които бихте искали бъдещата ви работна сила да притежава, и играят игри по време на обяд. Играят карти. Имат бейзболни картички, които разменят. Играят шах и бинго. Почти е смешно, но отново просто са деца. Така че имат достатъчно време за стреса на реалния свят. По-късно в живота могат да се пристрастят към социалните медии. Могат да се пристрастят към устройството си. Могат да направят всичко това по-късно, но защо да им отнемаме детството?

Разбира се. Имам деца в държавните училища на Ню Йорк. Като цяло съм доволен от забраните. Не съм въодушевен от идеята дъщеря ми някога да има телефон. Но ако направите това директно чрез законодателство, особено ограниченията, с които Meta се е съгласила, ще трябва да изградите определена доказателствена основа и да направите анализ на баланса между вредите.

Тук съгласието на Meta с проверката на възрастта означава, че аз, като възрастен, трябва да ѝ кажа на колко години съм чрез някакъв инструмент, вероятно като ѝ покажа личната си карта. Това е голяма тежест за мен, възрастния, която няма нищо общо с безопасността на децата.

За мен това изглежда като нещо, което може да не издържи проверката, която съдилищата биха приложили, ако Meta каже: „Всъщност това е прекалено голяма тежест.“ Как отговаряте на това? Защото голямото притеснение тук е, че вместо да кажете „проверка на възрастта за тийнейджъри“, всъщност сте премахнали анонимността в интернет.

Доказателството е фактът, че Meta се съгласи на това в рамките на споразумение.

Meta защитава корпоративния си интерес. Аз защитавам интересите си като гражданин.

Meta защитава способността си да привлече повече граждани като вас, които да се ангажират с нея, за да може да печели повече от вас и да ви продава повече продукти. В интерес на Meta е да ви ангажира. Фактът, че са готови да отстъпят—

Точно така. На тях не им пука, ако трябва да премахна анонимността си, за да гледам реклами в Instagram за неща, които не ми трябват. Аз казвам, че бих искал да съм анонимен в интернет и ако въведем проверка на възрастта навсякъде, което е една от последиците на това споразумение, всяка платформа ще трябва да започне да извършва мащабна проверка на възрастта. Няма да мога да използвам интернет, без постоянно да се идентифицирам, за да доказвам възрастта си.

Сигурна съм, че има начин напред, който не изисква да правите това постоянно. Не ми е известно да трябва да го правите всеки път, когато участвате, или всеки път, когато посещавате сайт. Не ми е известно, че трябва да става по този начин. Нека проверя. Няма да кажа нещо, без да знам отговора, но повдигате интересен въпрос. Наистина. Но аз съм съсредоточена върху факта, че събрахме данни от цялата страна, за да разберем какво се случва с младите хора днес. Не мога да разчитам на родителите да знаят как да спрат това, защото именно родителите ми казват: „Моля ви, направете нещо. Не знам как да го спра. Детето ми се срива.“

Една майка ми каза, че кара съпруга си всеки ден да напуска работа в три часа, за да се увери, че синът им, който е тормозен в училище и е подложен на преследване и посещава мрачни сайтове, няма да се самоубие, когато се прибере. Кой иска да живее с тази заплаха? Когато аз бях дете, или когато моите деца бяха деца, не беше така.

Светът се промени и това отново не означава „не“ на прогреса или иновациите. Имам хиляди примери как каня технологични компании тук. Дори Micron — най-голямата частна инвестиция в историята на Америка. В Сиракуза ще бъдат създадени 50 000 работни места, защото агресивно ги привлякох. Те ще отворят след две години. Това е изключително — ще произвеждат чиповете памет, необходими за захранването на изкуствения интелект в щата Ню Йорк. Репутацията ми по отношение на привличането на иновации е безупречна, но когато има сфери, в които са необходими предпазни мерки за защита на хората, ще се намеся и ще направя това. Чувствам се добре от това. Това е решение, което взехме, и мисля, че е подкрепено от огромното мнозинство родители. Един ден младите хора ще оценят, че са били пощадени от това, а останалите, които се адаптират към него — така стоят нещата.

Толкова много технологични регулации, особено през последното десетилетие, се сблъскват с Първата поправка. Отново, моето виждане е, че избягвахме разговора за Първата поправка, като говорехме за раздел 230 или други подвеждащи теми, които ни позволяват да не говорим за факта, че голяма част от това изглежда като регулация на речта и изразяването по важни начини. Друг добър пример за това, който според мен ще се развива, е ограничението върху оръжията, изработени с 3D принтер, в щата Ню Йорк. Идеята е, че не би трябвало да можете да отпечатвате с 3D принтер части за оръжия в щата Ню Йорк.

Тази седмица публикувахме материал за Коди Уилсън, който е отпечатал първото оръжие с 3D принтер. Той е създал инструмент, който заобикаля начина, по който законът е замислен да работи. Нарича го „Хочулизация“ — премахва цифровия отпечатък от хешовете на файловете за оръжия, отпечатани с 3D принтер, така че инструментът, който сканира на ниво 3D принтер, да не разбере, че това е оръжие и все пак да го отпечата. Това е игра на котка и мишка. Това е технологическа надпревара във въоръжаването.

Можете да кажете на Коди, че следващия път ще го изпреваря. Не мога винаги да съм начело, когато виждам как някой умишлено осуетява закона. Законът гласи, че не можете да имате оръжия, отпечатани с 3D принтер, в щата Ню Йорк. И ако смятате, че е приемливо човек със сериозни психични проблеми, който иска да застреля деца в училището ви, да направи призрачно оръжие на кухненската си маса или да създаде фабрика за боеприпаси там, където не е имало такава, без регулации, проверки на миналото или каквото и да било, и хората да представят това като нещо нормално, като ме предизвикват, тогава казвам: действайте. Защото навлизате в погрешна територия.

Въпросът ми е за прилагането. Разбирам желанието да се предотврати отпечатването на оръжия с 3D принтери и разбирам, че вероятно много хора биха предпочели това да не се случва.

Да, лошо е. Ужасно е. Погрешно е.

Но прилагането на това означава, че в един момент самият принтер трябва да знае: „Това нещо е оръжие и нямам право да го направя.“

Точно така.

Това е вид регулация на изразяването. Имаме случай с електронен четец с отворен код, който изглежда като оръжие и който хората са направили само за да видят дали ще задейства софтуерния детектор. Въпреки че не е оръжие, изглежда като оръжие, а това е много сложна граница за държавна регулация. Как гледате на това? Искате ли принтерите буквално да проверяват неща, които приличат на оръжия, или искате решението да е по-техническо, по-скоро като база данни или регистър?

Искам да гарантирам, че постигаме целта, която съм си поставила, и ще намеря начин. Както казах, когато вземам решения, събирам най-умните хора, особено в областта на технологиите, където типичният държавен служител не е достатъчно компетентен. Така че ще използвам основата, с която разполагам, но след това ще изляза и ще кажа: „Кажете ми как да гарантирам, че никой няма да осуети това, което се опитвам да направя“, и ще го постигна. Ако първия път пропуснем нещо, ще го направя втория път, а после и третия, защото няма да позволя това да се случи. Да, има и други ограничения, които възникват. Разбирам.

Не е идеално, но също така не мисля, че е разумно хората да произвеждат оръжия за масово унищожение на кухненската си маса и да убиват деца. Затова аз ще бъда човекът, който ще каже „не“. Предпочитам регулация, която защитава и предотвратява това. Използвайте 3D принтерите за всякакви добри цели. С тях можете да правите всякакви неща. Това не е забрана на 3D печата. Забранява се употреба, която е незаконна, защото не можете да имате оръжие в щата Ню Йорк, без да сте преминали проверка на миналото, без регулация и без регистрация. Имаме всякакви правила и това е една от причините да сме един от най-безопасните щати в Америка. Най-ниската смъртност от убийства с огнестрелно оръжие в Америка. Това е забележително, защото правилата работят. Така че разбирам, че не всеки обича правилата. Това не е Дивият запад. Това е Ню Йорк. Ще го направим както трябва.

Ако в този разговор се очертава тема, това е колко може правителството да наблюдава случващото се на компютъра ми и доколко може да ми казва какво мога да правя с него. Това може би е 40-годишен разговор, но с времето става все по-актуален. Казваме, че ще ограничим начина, по който тийнейджърите могат да използват телефоните си. Ще ограничим какво можете да отпечатате с 3D принтер. Обратната страна на това е… бих казал, че реакцията срещу наблюдението е двупартийна. Реакцията срещу камерите Flock е дълбоко двупартийна. Тя пресича партийните граници.

Точно така.

Предвидили сте бюджет за модернизиране на полицейските управления, включително за инсталиране на камери Flock. Как гледате на тази реакция срещу наблюдението?

Разбирам тревогата около това. Наистина я разбирам.

Но виждате, че всичко е едно и също, нали?

Нямам пълен контрол върху начина, по който някой използва компютъра си. Това е преувеличение. Просто е така. Имаме много тясна, конкретна цел и държавна задача да защитим младите хора, защото компаниите са стигнали твърде далеч. Ако бяха въвели сами тези ограничения, когато данните започнаха да им показват, че това вреди на децата, [но те не го направиха]. Те спряха собствените им деца да използват това, но позволиха всички останали да бъдат изложени на него, знаейки за вредите. Тогава правителството трябва да се намеси и да регулира бизнеса. Не започваме с това като първа стъпка.

Моето виждане е по-скоро да не се намесваме. Иновирайте, правете добри неща, продавайте продуктите си. Чудесно. Това се нарича капитализъм в Америка. 3D принтерите са страхотни. Докато не разбера, че с тях произвеждат оръжия, които могат да убиват хора, или че могат да превърнат един „Глок“ в нещо друго. Може да е законен „Глок“, който е регистриран на ваше име, чудесно, но можете да получите това малко пластмасово парче с размерите на лего, да го поставите и изведнъж оръжието да може да изстрелва безброй патрони в минута. Тогава то се превръща в оръжие за масово унищожение.

Правителството трябва да наблюдава до известна степен. Да следи за крайности, но не и да задушава личната употреба, иновациите или компаниите. Когато те стигат твърде далеч или не се саморегулират, използвайки вътрешните си данни и пренебрегвайки ги, мислейки, че ще им се размине — това е мястото, до което сме стигнали днес.

Просто свързвам точките между „искам да използвам принтера си по определен начин“, „има връзка с правителството, което казва да или не“ и начина, по който хората се чувстват относно технологии като Flock — „Искам да карам прекалено бързо по магистралата, а автоматизиран четец на регистрационни номера ще проследи това и ще ми изпрати глоба по пощата.“ Или „Полицаите ще използват това по добри и лоши начини и понякога ще преминават границата, а регулацията няма да е достатъчна“, или „Изобщо не искам тези камери.“ Именно това чуваме от толкова много хора в толкова много общности, отвъд партийните граници. Всъщност нека ви прочета един цитат —

До степента, в която с тях се злоупотребява, това трябва да спре.

Разбира се. Наскоро изпълнителният директор на Flock каза пред много хора, включително пред The Verge, че е сгрешил, като е предположил, че регулаторният процес ще осигури защита на гражданските свободи. Той е предположил, че щатските и местните власти ще въведат механизми за контрол, които да попречат на полицията да претърсва прекомерно базата данни или да проследява хора. Например да следи много бивши приятелки — чуваме, че полицаи използват Flock за това. Това е доста поразително обвинение. Щатът разгръща камери за проследяване на хора без необходимите механизми за контрол, а компанията, която предоставя камерите, казва: „Всъщност вие сте сгрешили за това.“

Щатът не ги разгръща. Давам средства за всякакви технологии. Местните власти решават как искат да бъдат изразходвани. Нямам договор с Flock. Това е неправилно представяне на фактите.

Но предоставените средства не са придружени от механизми за контрол?

Използвам средствата за извънреден труд на полицаи. Основният фокус са компютрите в полицейските автомобили. А доколкото има четци на регистрационни номера, това е различно от камерите Flock, които автоматично предават информация без човешка намеса — именно на това се противопоставям.

Добре.

Ако полицай каже: „Този човек е издирван за убийство, да го заловим“, ще се радвате, ако го преследваме. Но тук не говорим просто за това изкуствен интелект или машина автоматично да препраща информация към други агенции, независимо дали става дума за ICE или някой друг. Това не е идеята ни тук, в щата Ню Йорк. Не искаме това да се случва. Ако трябва да затегна регулациите в тази сфера, ще го направя. Нямам проблем да разгледам—

Можете ли да свържете това със средствата, които отделяте за тази технология, и да кажете: „Трябва да я използвате по този начин“?

Да, можем. Можем да го разгледаме. Това е наблюдение. За мен това е нова информация — че трябва да има ограничения и правила за начина, по който се използва. Абсолютно.

Какво бихте поискали от изпълнителния директор на Flock, за да улесните тази работа?

Бих му казала да гарантира, че информацията може да бъде събирана само по определен начин. Тя трябва да бъде преглеждана от човек, който да взема решение дали да бъде препратена към друга правоприлагаща агенция, ФБР или списъка с издирвани лица. Това по същество е целта, за която искаме да я използваме.

Не искам Големия брат. Не искам неограничено наблюдение на американците, което ги кара да се тревожат. Това противоречи на усещането за свобода, което всички имаме и заслужаваме, живеейки в тази страна. Това не е държава, в която правителството трябва да следи всичко, което правите, но доколкото трябва да спираме престъпността и да изпреварваме престъпниците, които винаги се опитват да са крачка пред нас, аз също трябва да изпреварвам това и да се опитвам да го управлявам, иначе ще имаме беззаконно общество. Хората ще пострадат, а тогава това ще бъде провал на правителството да се намеси.

Ще стигнем до центровете за данни, но мисля, че и там се случва същото. Става някакво пренареждане. Това не са въпроси, кодирани като десни или леви. Не са демократически или републикански въпроси. Те разместват традиционните, много силни партийни връзки, които съществуват в тази страна от почти десетилетие. Наблюдението е едното, центровете за данни са другото. Виждате ли това — че тук има пренареждане?

Няма нищо лошо в това.

Приветствам го. Отдавна чакам да има повече въпроси, зад които всички американци да могат да се обединят и да открият нещо общо. Когато провеждам срещи около кръгли маси в целия щат, а съм провела много такива, не знам дали разговарям с демократи или републиканци. Знам само, че това са хора, които се тревожат за случващото се в техните общности, където се изграждат центрове за данни в огромен мащаб, създават шум, причиняват смущения и потребяват енергия. Това повишава ли собствените им сметки за електричество? Те са тревожни заради това. 

Не, това е важно. Това е важен момент в историята ни, в който откриваме общи интереси, и може би това е пробив, ако избраните представители могат да напомнят на хората: „Вижте, вие сте съгласни с републиканския си съсед, а сте демократ, или обратното.“ Това е добре. 

Грег Абът, губернаторът на Тексас, последва нашия пример с мораториума върху центровете за данни в огромен мащаб — не по-малките за университетски изследвания, образователни или здравни институции. Ние сме много конкретни и говорим за големите центрове за данни. Но това, че щатът Тексас последва примера ни, говори нещо. Говори, че американците като цяло казват: достатъчно.

Най-грубата версия на този въпрос е: Това просто не означава ли, че е изборна година?

Не.

Не мислите ли?

Не. Това стана проблем в щата Ню Йорк сравнително наскоро. Наскоро бяхме залети от 30 заявления. Това беше моментът, в който осъзнах: „Чакайте, ако осигурим енергия за всички тези искания за одобрение, колко енергия ще ми остане за всички останали в щата?“ Ще дам един пример: в северната част на Ню Йорк има окръг Сейнт Лорънс. В момента там се разглеждат пет заявления за центрове за данни. Попитах: „Колко енергия ще потребяват всички те?“ Еквивалента на всичко, което бих произвела с един ядрен реактор. 

Затова се опитвам да изградя повече ядрена енергетика. Искам да изпреваря събитията и да се опитам да намаля цената на електроенергията, да гарантирам, че никога няма да има недостиг. Цялата работа по изграждането на един ядрен реактор ще бъде погълната от пет центъра за данни в един от моите 62 окръга. Очаквате от правителството си да каже: „Чакайте малко.“

Ако това беше стигнало до мен преди пет години, щях да го направя преди пет години. Това изобщо няма общо с изборната политика. Всъщност моят опонент подкрепя центровете за данни. Президентът ги подкрепя. Те са от грешната стрÐ