Главният изпълнителен директор на Bose Лила Снайдър за битката за висококачествен звук

Днес разговарям с Лила Снайдър, главната изпълнителна директорка на Bose.

Със сигурност познавате Bose — това е една от най-известните марки в света на потребителските технологии. Компанията започва преди 60 години, като продава тонколони на потребители, а фокусът ѝ върху научноизследователската и развойната дейност я превръща в лидер както при автомобилното аудио, така и при слушалките с шумопотискане.

Лила беше за последен път в предаването преди около четири години, а оттогава насам тя изцяло преструктурира компанията. Фокусът върху изследванията все още е налице, но тя продаде Bose Professional, придоби аудиомарките от висок клас McIntosh Labs и Sonus faber и, може би най-важното, започна да лицензира основните технологии на Bose на други компании.

Това означава, че макар все още да можете да си купите саундбар или слушалки Bose, компанията се превръща и в B2B бизнес, а технологии на Bose вече могат да бъдат открити в слушалки Skullcandy, проектори Epson и много други продукти. 

Тази голяма промяна в бизнеса идва заедно с голяма промяна в структурата. Превръщането в софтуерна компания наред с производствена компания носи изцяло нов набор от предизвикателства и с Лила разговаряхме за това как се развиват нещата.

Исках също да разбера дали всичко това е реакция на потенциалния възход на AI носимите устройства — продукти, които в крайна сметка може да изглеждат много като слушалки и които се нуждаят от всякакви видове аудиообработка, за да поддържат гласов вход.

Опитва ли се Bose просто да продава технологии на редица нови компании, които може изцяло да променят пазара на слушалки? Или Лила има план за пазар на слушалки, който вече беше променен, когато производители на телефони като Apple и Samsung направиха собствените си продукти като AirPods и Galaxy Buds по-добри от конкуренцията?

Разговорът ни беше задълбочен, а Лила беше доста откровена за предизвикателствата и възможностите. Както знаят слушателите на Decoder , аз съм голям маниак на тема аудио, така че се наслаждавах на всяка минута от този разговор. Надявам се и вие да му се насладите.

Добре: главната изпълнителна директорка на Bose Лила Снайдър. Да започваме.

Това интервю е леко редактирано за дължина и яснота. 

Лила Снайдър, вие сте главна изпълнителна директорка на Bose. Добре дошли отново в Decoder.

Благодаря ви много.

Наистина съм много развълнуван да разговаряме. Изминаха четири години, откакто за последен път бяхте в предаването, което изглежда прекалено дълго.

Много неща се случиха. Bose купи няколко компании. Вие продадохте някои подразделения. Идеята какво представляват слушалките до голяма степен е същата в едно важно отношение, но може би ще бъде много различна в друго. Как мислите за Bose днес?

Много се забавляваме в това, което бих описала като втората глава от трансформацията на Bose, откакто се присъединих към компанията. В някои отношения много неща са същите. Все още произвеждаме невероятни продукти за клиентите си. Все още сме развълнувани да внедряваме нови технологии както в потребителския, така и в автомобилния си бизнес. Но бих казала, че две неща фундаментално се промениха, докато обмисляхме бъдещия растеж на Bose.

В продължение на 60 години всичко беше само Bose, а сега сме компания с множество марки. Както казахте, направихме няколко придобивания. Едно от тях беше марката McIntosh — легендарна 75-годишна марка за аудиофили, която изключително много обичаме, както и Sonus faber — италианска марка с наследство в занаятчийската изработка, съществуваща от над 40 години. Това ни донесе две неща: преминахме от една марка към множество марки, но също така навлязохме в пространството на луксозното аудио. 

Втората промяна за нас е, че винаги сме били невероятна продуктова компания, която разработва технологии чрез изследвания и множество цикли на разработка, като всички тези технологии отиваха в продуктите на Bose. Днес разликата е, че продължаваме да правим това, но добавихме технологичен бизнес, който наричаме Audio Tech. В него вземаме тези технологии и започваме да ги внедряваме на други места. 

Голямото прозрение за нас беше, че звукът е наистина важен. Смятаме, че той става все по-важен предвид всичко, което се случва в света около нас. Има толкова много продукти и устройства, които използват звук — независимо дали става дума за аудио, глас или дори шумопотискане, където тези неща са изключително релевантни — но те не са продукти, които Bose би произвеждала. Те не са насочени към нашата клиентска база. Но ние наистина вярваме силно в това да предоставяме страхотно аудио на колкото се може повече места.

Последният път, когато разговаряхме, бяхте в процес на превръщането на компанията в по-функционална организация. По-специално казахте, че последната стъпка е инженерната организация, която всъщност е сърцето на Bose. Тя беше много дивизионна и организирана около продуктите. Вие я централизирахте.

Наличието на подразделение за аудиотехнологии, което продава основни технологии, изглежда като много естествено разклонение на това. „Ще имаме голям централен инженерен екип. Той ще захранва нашите продукти и други продукти“, а после можете малко да абстрахирате това и да го продавате на други хора. Кои са клиентите на подразделението за аудиотехнологии?

Това е B2B2C бизнес, ако щете. Нашите клиенти са големи компании, които пускат продукти на пазара. Ще ви дам няколко примера. Партнираме си с Motorola по серия продукти — от слушалки тип „тапи“ до подобряване на звука на самия телефон.

Motorola е добър пример. Партнираме си и с Xreal. Те произвеждат страхотни XR очила, нали? Това е преживяване, в което звукът е изключително важен. Много се забавляваме в партньорството си с тях. Започвате да виждате технологии на Bose в много различни вертикали — от мобилни устройства и компютри до слушалки и аудиопродукти на други компании.

Току-що пуснахме заедно с партньор, наречен Sena, комуникационно устройство за мотоциклетни каски. Вълнуваме се от всички места, на които внедряваме технологиите си. Това всъщност разширява и начина, по който мислим за изобретенията и изследванията в Bose, което е наистина вълнуващо.

Искам да се върна към това, защото изглежда като голяма промяна. Причината да попитам за клиентите е, че наличието на нов набор от клиенти наистина променя фокуса на компанията. Много от нас са запознати с партньорствата на аудиомарки с производители на устройства и автомобили.

Да.

Може би става дума само за лого. Мисля, че сте се гордеели, че Bose не е просто лого на много места, но за много хора е само лого. Каква е разликата между очила Xreal, задвижвани от Bose, с лого на Bose отстрани, и продажбата на технологията без логото на Bose? Или логото на Bose винаги върви с нея?

Когато казвате, че това е ново за Bose, в известен смисъл да, но в друг смисъл това е точно нещото, което правим в автомобилната индустрия от над 40 години. Така че имаме модел за осъществяването му вътре в компанията и просто разширяваме това мислене към нови области. На първо място продаваме технологии, а технологията е ключът. В някои случаи продаваме и марката. Така че може да получите технология в продукт без лого „Sound by Bose“ или „Powered by Bose“, а може да получите и логото, но никога няма да получите логото без технологията — ако това има смисъл.

Някои от партньорите ни се интересуват от марката, а други — не. Понякога ние искаме нашата марка да бъде свързана с тяхната, а понякога — не. Това е част от разговорите, които водим с всеки от клиентите си, за да преценим дали има смисъл за тях и за нас. Така че когато го видите, знайте, че зад него стои внимателно обмислено решение, но също така и много добра технология, която е вградена в продукта.

Разкажете ми за тези разговори. По-евтино ли е да се използва марката? По-скъпо ли е? Това е една от областите, в които Bose може би има по-голяма и по-известна марка от някои от клиентите си. Как мислите за това и как се променя цената?

Както бихте очаквали, технологията има лицензионна такса, както и марката. Инвестирали сме над 60 години в своята марка. Изключително горди сме с нея. Тя е, според мен, една от най-емблематичните марки в света като цяло и със сигурност в аудиопространството. Затова сме изключително внимателни къде поставяме марката и тя със сигурност не е безплатна, когато я сложите върху даден продукт.

Непосредствено до това стои McIntosh. Както знаете, израснах като пълен маниак на тема стерео — четях списанията и мечтаех един ден да имам сините измервателни уреди у дома. Все още работя по въпроса. Ще стигна дотам. Преди няколко години имах Jeep със звукова система McIntosh. Сините измервателни уреди бяха… Това беше много фалшиво Android приложение, работещо върху много бавна Android инфотейнмънт система, но въпреки това го обичах.

Това е марка с истински ореол. Не можете да произвеждате по-евтини продукти McIntosh. Това не би било добре за марката.

Няма начин.

Трябва да останете на върха. Как мислите за връзката ѝ с Bose, която е много повече премиум марка за масовия пазар?

Мислим за тях като за две напълно отделни марки. А Sonus faber разглеждаме като още една, трета марка — всички те са насочени към истински страстни почитатели на съответните марки и на това, което те представляват. Когато обмисляхме навлизането в луксозното пространство и придобиването на тези две марки, прекарахме много време в разговори за това какво ще направим вътрешно, за да ги защитим. 

Не искаме да „Bose-изираме“ нищо от случващото се в тези марки. Затова ги организирахме като отделно бизнес звено. Имаме бизнес звено за луксозно аудио, което обединява двете марки. Много внимаваме. Както казахте, нямаме никакво намерение да понижаваме позиционирането на продуктите. Вярваме, че и двата пазара са вълнуващи. Отдавна сме в премиум аудиопространството. 

Когато разгледахме това, което наричаме луксозно аудио, според мен стигнахме до две наистина важни прозрения. Едното е, че докато разработваме собствени технологии, създаваме много вълнуващи решения, които просто не са подходящи за премиум аудиопродукт. Те са подходящи за нещо, което се намира на по-високо ниво. Просто нямахме къде да ги поставим. Това беше вярно както за потребителските продукти, така и за автомобилния сектор, където усещахме, че се доближаваме до границата на възможното за премиум продукт, а таванът на това, което искаме да правим, беше много по-висок.

Така че първата причина да сме развълнувани е, че това освобождава креативността на инженерите ни да мислят какво може да се направи при тези по-високи ценови нива с различен тип клиент и различен тип преживяване. Бяхме развълнувани от технологичната страна.

Също толкова силно ни развълнува и самата идея за лукс. Ако погледнете луксозния пазар в широк план и във всички категории, ще видите, че аудиото е силно недооценено в сравнение с ролята на лукса в автомобилите, хотелиерството и пътуванията, модата или кожените изделия. Когато се замислихме, това не ни се стори логично, предвид колко важна страст за хората е музиката.

Смятаме, че има огромна възможност да привлечем нови клиенти към категорията, ако преживяването прилича повече на луксозно преживяване. Когато мислите за тези продукти, става дума не само за начина, по който звучат — вие веднага се насочихте към това. Става дума за емблематичния дизайн, артистичността и майсторската изработка. Всички наши луксозни продукти, независимо дали са McIntosh или Sonus faber, са изработени ръчно. Те се създават един по един за вас като клиент. В това има нещо изключително специално.

Това не бяха ваши решения, така че усещам, че мога да бъда малко по-груб за тях. Когато видях, че McIntosh лицензира марката си на Stellantis, за да присъства в Jeep, си помислих: „Тази компания сигурно отчаяно се нуждае от пари. Това не е истинско съвпадение.“ Беше забавно, че имах Jeep със сини измервателни уреди. Беше страхотно.

Но си помислих: „Това е пълно несъответствие и те трябва да бъдат в Maybach“, или в каквото и да е — в който и да е луксозен сегмент, в който искате да бъдете, защото това е марката. За вас това просто възможност ли беше — компания, която се нуждае от помощ и е изпитвала затруднения, чрез която можете да изведете продуктите си към по-високия пазар, без да водите марката Bose там? Или пред вас се откри друга възможност?

Всъщност първоначално не търсехме марки. Първо, стратегически видяхме възможност в луксозното пространство. Видяхме възможност да създадем нещо ново около луксозното аудио и това много ни развълнува.

След като взехме стратегическото решение да навлезем там, проведохме много разговори за това дали да купим марка или да създадем нова. Но реалността е, че в луксозния сегмент историята и наследството са част от това, за което плащате. И така интуитивно разбрахме, че искаме да открием марка или марки с наистина силна история, върху която да можем да надграждаме.

Смятахме, че и двете марки имат изключително страстни почитатели и видяхме възможност да ги изведем на ново ниво. Така в крайна сметка придобихме групата McIntosh.

Като привлякохте инженерната им организация, получихте много технологии. До каква степен те се интегрираха с течение на времето или ги оставяте да работят самостоятелно?

Включихме я в инженерната си организация, но запазихме и много от аспектите ѝ донякъде отделни. Най-добрият пример вероятно е, че Bose има свой звук. Всеки го знае. Купувате продукт на Bose — слушалките, които нося, тонколоната у дома или автомобила си. Марките имат звуков почерк, който потребителите очакват. Той идва от инженерите. 

Инженерите настройват продуктите така, че да звучат както трябва. Затова от инженерна гледна точка сме много внимателни да защитим звуковия почерк на McIntosh. Не искаме да чуете продукт на McIntosh или Sonus faber и да си помислите, че звучи различно. Това е първото.

Първоначално — както мисля, че трябва да се прави при всяко придобиване — искате внимателно да защитите това, което сте купили. Да, интегрирахме го, но имаме отделен екип, който се занимава с инженерната работа за луксозния сегмент, и постепенно добавяме технологии на Bose там, където има смисъл. Например от страна на Bose можем да бъдем изключително полезни със софтуерните аспекти, свързаността и подобни неща. Това са неща, които правим много добре. Те не са най-важната част от тези продукти, но трябва да работят. Започнахме да добавяме такива аспекти в продуктите и с течение на времето ще виждате все повече от тях.

Много съм любопитен към този луксозен аспект. Критиката към аудиото от висок клас от години — и не казвам, че това се отнася за McIntosh — е, че става дума за едни и същи неща, просто облечени по-изискано. Има слушалки, известни с това, че имат тежести, които ги карат да се усещат по-тежки, въпреки че вътре има стандартни компоненти.

Тук човек може просто да каже: „Ще направим по-скъпи версии на същото.“ Някои купувачи изобщо не са чувствителни към цената и винаги ще купят най-скъпото. Другият подход е: „Ще направим цената оправдана. Ще направим продукта десет пъти по-скъп от Bluetooth тонколоните в Best Buy, но ще си заслужава.“ 

Къде се позиционирате вие? Защото особено в луксозния сегмент е много изкушаващо просто да направите нещо скъпо.

Стойността идва от звука. Трябва да ни посетите в Bose във Фрамингам и да чуете система McIntosh и система Sonus faber. Те са невероятни. Не приличат по нищо на това, което бихте получили от премиум продукт на Bose или друга марка в Best Buy. Това е изключително специално.

Част от това се дължи на самата технология. Част от него е фактът, че системите са по-аналогови и имат различен звуков почерк. Имат много повече мощност, защото това е нещото, с което McIntosh е известна, а именно такава мощност е необходима за захранването на комплект тонколони Sonus faber. Плащате и за дизайна. В известен смисъл това е произведение на изкуството.

Току-що пуснахме нов интегриран усилвател за McIntosh — MA2375. Много съм развълнувана от него. Има ретро вид с вакуумни лампи. Това е дизайнерски предмет. Искам да го поставя на бюрото си. Искам да бъде част от интериора. Същото бихте казали и за Sonus faber. Все едно купувате невероятна италианска мебел, изработена ръчно от естествени материали, която изглежда като изкуство, но същевременно звучи прекрасно.

Така че в луксозния сегмент стойностното предложение е по-широко. Това важи и за премиум сегмента. Дизайнът има значение, цветът има значение, усещането, допирът и комфортът имат значение наред със звука. Просто смятам, че в луксозния сегмент всичко това е издигнато още по-високо.

Наистина съм любопитен към всички различни групи нови клиенти, които описвате. Има B2B бизнес, който се разраства в аудиотехнологиите. След това са луксозните клиенти, които имат много пари, но са непостоянни. А особено при аудио-визуалните продукти от висок клас — аз съм истински маниак на тази тема — най-трудният проблем винаги е да убедите хората, че си заслужава, защото могат да чуят разликата.

Може би това е и най-забавният проблем, защото можете да убедите много хора, че чуват неща, които всъщност ги няма. Можете да продавате скъпи кабели на сто пъти по-висока цена от стандартните, дори ако не правят нищо по-различно. Това са много нови клиенти за Bose. Смятате ли, че B2B бизнесът ще отвлече вниманието от основната технологична пътна карта? Как поддържате всичко заедно?

Със сигурност е по-сложно. Мисията е по-широка и смятам, че сме готови за това. Последния път, когато бях тук, се намирахме в разгара на трансформацията, която бих описала като укрепване на основите на Bose, а сега надграждаме върху тях. Създадохме невероятна маркетингова и бранд инфраструктура, която вече използваме, за да подкрепяме три марки вместо една, но голяма част от този капацитет може да бъде насочена към всичките три.

Ключът е пълната яснота за това кой е клиентът — върху това свършихме много работа със сигурност за марката Bose. Говорим за любителя на музиката при Bose, но направихме същото и за McIntosh, и за Sonus faber, така че да сме напълно наясно кой е клиентът и как искаме да разговаряме с него.

От продуктова гледна точка смятам, че сме напълно наясно каква е мисията на всяка от тези марки. От технологична гледна точка, интересното е, че превръщането ни в B2B технологична компания всъщност създава предимства и за марката Bose, и за луксозния ни бизнес. Това означава, че напълно преосмислихме начина, по който провеждаме изследвания и разработваме технологиите си.

В миналото, когато Bose разработваше продукти, създавахме специално предназначени технологии за чифт слушалки или автомобилна аудиосистема. Миналия път говорихме за технологичните направления. Държим много на шумопотискането, на завладяващото, реалистично аудио и на идеята да чувате това, което искате. Всички тези преживявания се основават на базови технологични елементи, които разработваме отдавна.

Но тъй като ги създавахме за собствените си продукти, трябваше изцяло да променим начина, по който мислим за тях. Сега разработваме тези основни елементи от самото начало. Можем да кажем, че чрез общи платформи, общи алгоритми и AI — мислете за тях като за своеобразни AI модули — можем да създаваме различни преживявания за собствените си продукти и да пренасяме същата технология чрез същата платформена технология в продуктите на други компании.

Това създава голяма ефективност на ниво научноизследователска и развойна дейност. Създава по-голям обхват, защото когато мислим за шумопотискане в различни пространства, пространствено аудио или чуване на желаното, това всъщност води до повече иновации и изобретения в основата. Прави ни по-бързи, защото превърнахме тези базови елементи в много по-достъпни за B2B клиентите ни; същевременно ни прави по-бързи и при извеждането на собствените ни продукти на пазара.

Това е чудесно място да задам въпросите на Decoder, защото описвате резултата от доста голяма промяна в културата и структурата на Bose, която изграждате от няколко години. Как е структурирана Bose днес?

Имаме структура от бизнес звена, функционална структура и живеем в това, което бих описала като хибриден модел. Основните функции, които са от съществено значение за това, което предоставяме — например инженеринг, маркетинг и веригата на доставките — са глобални функции, които обслужват всички наши бизнеси. Но тъй като добавихме нови клиентски групи и по същество два нови бизнеса — луксозния и аудиотехнологичния — управляваме и четири бизнес звена. Те имат свои президенти и използват глобалните функции за необходимата им работа.

Колко души работят в Bose днес?

Около 2500.

Повечето сте във Фрамингам или сте разпръснати по света?

Глобална компания сме. Навсякъде. Да.

Казахте, че сте хибридна организация. Как е разпределението между инженеринг, продажби и всичко останало?

Всъщност не мисля за това по този начин, но едно нещо знам — може би най-важната статистика за мен — е, че половината ни служители са инженери.

Описвате AWS, описвате Amazon. Модулализирали сте множество компоненти вътре в компанията и сега можете да създавате нови продукти по-бързо. Това е чудесно. Всяка компания, която преминава през такава трансформация, в крайна сметка наема все повече инженери, защото просто трябва да изгражда все повече компоненти. Разраства ли се това? Инвестирате ли повече в подобен инженеринг?

Със сигурност. Вероятно това не е уникално само за нас. Отдавна преминахме от хардуер към хардуер и софтуер, а след това към все повече софтуер. Сега, докато изграждаме технологичните елементи, те наистина са софтуерни продукти — алгоритми или продукти, базирани на AI, които продаваме заедно с тях. 

Виждате, че тази смесена промяна продължава. Определено наблюдаваме ръст на инженерните си екипи. Освен това получаваме много по-голяма производителност от инженерите, тъй като започваме да използваме по-сложни инструменти, AI и други средства, които помагат в разработката. Така че да — растем. И мисля, че производителността на всеки инженер също се увеличава, докато започваме да използваме по-сложни инструменти за разработка.

Казахте, че това са чисто софтуерни продукти, нали? Когато продавате на B2B клиенти, продавате само алгоритмите. Изглеждат ли ви защитими? Това е нещо, за което постоянно мисля. Какво всъщност продавате и колко лесно може да бъде копирано от китайска компания, която не спазва законите за интелектуалната собственост или нещо подобно?

Да. Вероятно опростявам прекалено. Всъщност продаваме три неща. Определено продаваме софтуер, алгоритми и така нататък. Ще се върна към въпроса ви „как ги защитавате?“. Едно от нещата, които правят Bose специална, е системният инженеринг — според мен недооценена дисциплина. Софтуерът е чудесен, но в нашия свят той трябва да работи върху хардуер. В крайна сметка този софтуер трябва да бъде доставен чрез нещо.

Магията на Bose, тайната съставка, винаги е била системният инженеринг и начинът, по който съчетавате хардуерните и софтуерните елементи за преживяване, което изглежда единно в рамките на устройството и е оптимизирано да предоставя най-добрите преживявания. Разбира се, правим това със собствените си продукти, но същият вид услуга започва да се предлага, когато продаваме все повече технологии на B2B клиентите си.

Има и голямо търсене на помощ от системна гледна точка, защото експертизата ни там е реална. Това винаги е било вярно за автомобилния ни бизнес и все повече важи и за партньорствата и клиентите ни в аудиотехнологичния сектор. Вторият елемент, който е важно да се подчертае, е, че не става дума просто за софтуер заради самия софтуер. Това е софтуер, който трябва да бъде интегриран в система, в която всичко работи заедно. След това имате системен инженеринг и услуги върху него.

Например как настройвате даден продукт. Някои от партньорите и клиентите ни се нуждаят от помощ и я искат, а други — не. Има много услуги, които вървят заедно с това. Понякога става дума за системен инженеринг, понякога за настройка и други подобни неща. Така че са три елемента.

Мога ли за момент да заема позицията на дяволския адвокат? Това, което описвате, ако го подложим на най-сурова критика, е процес на известна комодитизация. Има много общи компоненти, а след това са слоевете отгоре, които осигуряват диференциацията на пазара. 

Ако сте аудиоманиак, списанията разказват как един инженер в гаража си е направил иновация в технологията на тонколоните, изработил е конусите от вафлена хартия и сега те са по-прозрачни от всякога. Или какъвто е бил митът, който едно време е продавал много тонколони.

Ако не започваме от продуктите и не се връщаме назад, а започваме от компонентите нагоре, съществува риск всичко да стане еднакво и да останат само брандингът и маркетингът, а може би и звуковият почерк, който сега е изкуствено настроен — той вече не произлиза от самите компоненти. Как балансирате това? Или при съвременните потребители това просто не е проблем?

Мисля, че питате следното: ако поставяме технология на Bose в други слушалки, това няма ли просто да върне всичко към средното ниво? Смятам, че за нас има втори, по-голям пазар, който не е свързан с аудиопродукти. Това са нещата, които наричаме „аудио на второ място“. Например XR очилата — основната им функция не е аудиото, но звукът е изключително важен. Обикновено не купувате автомобил, защото има звукова система Bose, но когато купите автомобила, аудиосистемата всъщност е една от най-важните му характеристики.

Когато купувате проектор за дома, го купувате, защото е страхотен проектор. Партнираме си с Epson, а звукът също е много важен. Така че когато става дума за „аудио на второ място“, нещата са малко по-различни. В аудиопазара смятам, че ключът е, че има толкова много различни клиенти, които искат различни неща.

Когато мислите за продукти, в които технологията като съставка е една и съща, тя всъщност ви позволява да правите различни неща за клиента и преживяването, което се опитвате да създадете. Ще използвам Skullcandy като пример. Skullcandy току-що пусна слушалки със Sound by Bose и едва ли можете да намерите две по-различни клиентски групи от тези, към които се насочват те и ние. Помогнахме им с технологията. Вътре има технология на Bose, която подобрява звука, но дизайнерските решения за техните клиенти са изключително различни от това, което бихте открили при Bose.

Не мисля, че някога бихте поставили един до друг слушалки Bose и Skullcandy и казали: „Това наистина е комодитизирано. Звучи еднакво. Едно и също е.“ Те са изключително, изключително различни.

Мисля, че питам малко повече за продуктите, при които аудиото е вторично. Ако всички ваши продукти, при които аудиото е основно, произлизат от една и съща технологична база, от едни и същи модулни компоненти, които могат да се комбинират във всички желани продукти, губите ли способността да правите иновации на продуктово ниво? Ако всичко е направено от едни и същи Lego части, в даден момент не можете да кажете: „Всъщност имам нужда от изцяло нови Lego части.“

Мисля, че отговорът е не, защото продуктът е много повече от тези съставни елементи. Ако помислите за дизайна на слушалките — комфорта и всички останали характеристики, нали? Може да има много технологии като съставки, но тези, които избирате, могат да бъдат различни.

Едно от нещата, за които говорим много напоследък, е да бъдем в интелигентния край. Всичко, което Bose прави, е това, което бихме описали като работа в интелигентния край. А както знаете, това е доста враждебна среда. Имате ограничени изчислителни ресурси и ограничена мощност. Винаги правите компромиси между това какво влагате в даден продукт и как това влияе върху способността ви да правите нещо друго, защото просто няма достатъчно място да поставите всичко в него. 

Затова мисля, че причината все още да виждате толкова голяма разлика между продуктите, дори когато някои от съставните елементи са еднакви, е, че всички продуктови решения, които вземате, са наистина критични и трябва да направите много такива решения, за да се вместите в ограничената среда, с която работите.